сряда, 9 октомври 2013 г.

7 причини да не започнеш романа "Моята първа изневяра"



Гледа те така изпиващо, че още отсега ти идва да крещиш... Говори толкова завладяващо, че поглъщаш всяка негова дума и се молиш за още. Вече можеш да си представиш детайлно какво ще последва след твоето „Да”. Представяш си и ръцете му по теб,  и устните му по твоите, и всякакъв вид спиращи дъха движения. Знам. Трепериш при престъпната мисъл да имаш този мъж... Но още по-силно ти действа  колебанието. То те нарязва, разпилява, разплаква и унищожава. Права си. Убиват ни не трагичните решения. Убива ни колебанието. Ако не беше то, отдавна да бе изстреляла фаталния „Да”- куршум. Затова, докато все още се колебаеш, прибери стрелите и куршумите, плесни два шамара на Купидон, за да млъкне, и ме чуй. Този пич може и да те подкосява, но това е твърде малко, за да ти плати последствията. Просто го паркирай на гарата да изчака следващия влак, защото ти, приятелко, си имаш твоя, и аз ще ти дам 7 причини да се качиш отново на него.

Тръпката, ооо, да тръпката – но е само тръпка...
Безспорно е  -  всяка връзка си има и небето, и земята. И още по-категорично безспорно е – тъжно е да си долу, да не се вълнуваш, да не трепериш, очаквайки любимия си. Нищо незабравимо не би се случило след прибирането му, нали? Вечеря, тв и безспоменно заспиване. Господи! Сравняваш битието с мечтата си и се чувстваш премазана от лошия късмет.  Обръщаш гръб на човека до теб и се потапяш в морето от фантазии за Него, Другия. И как да не го правиш? Той те подлудява – и с погледа си, в който си НАЙ, и с държанието си на щастливец, че те е срещнал, и с желанието си – влудяващото му, безгранично и нажежаващо желание. Разбирам те. А и как да не те? И аз съм жена. И моята кръв е жадна за запалване, за тръпка и за загуба на реалност... Но и ти, и аз знаем, че ако прескочим няколко глави, ще видим, че времето на този романс безвременно е изтекъл, че вселената отново се е подредила постарому, че каретата отново е тиква, принцът си е тръгнал, оставяйки ни коня си, с който ние в галоп се прибираме при половинката си – изживели най-разбиващата тръпка и с натежала съвест... Да прескочим тази драма, а? Заради тръпката, оо, тръпката, не си заслужава. Ние сме жени и знаем, че за нас в пъти по-ценна от тръпката е

Любовта...
Тя няма как лесно да ти мине, особено ако си  обвързана от дълго. За разлика от тръпката, която минава като грип, любовта е като белег, траен белег от шарка, варицела вероятно, който си стои там, до окото ти и не се помръдва, дразни те понякога, често го забравяш, но си е твой. Няма как да подминеш любовта, да я излекуваш, да я забравиш или да я скриеш в някой шкаф. Тя е там – в крака му, метнат през нощта върху теб, в съненото кафе, което ти подава сутрин, в краткото „Прибирам се, мило“ вечер. Би ли заменила това за устни, които не те познават или за сърце, в което си нова и за малко? Би ли си причинила този

Гръм в рая?
Това, което ни отличава по ненадминат начин от животните, е разумът. Онази, често в миниатюрни размери, машинка, която не спира да работи, задава ни въпроси, на които без желание отговоряме и която до голяма степен е виновна  за стабилността в емоционалния ни женски свят. Та, няколко разумни въпроса от този адрес: „Готова ли си заради едно увлечение, да си прецакаш Рая“, „Забрави ли колко е трудно да намериш някой, с който да ти е не просто ок, а който да ти залепне?“ и  Ще можеш ли след този безпаметен момент на поглед встрани, отново да се уважаваш?“

Самоуважението
Да, неизбежно е, истината е като наместване на счупена ръка - просто съм длъжна да ти припомня пътите, в които си му казвала, че е Той и че искаш само Него..., да ти припомня вашата песен, вашият филм, вашето време вечер, вашите танци и влюбени погледи. Спомняш ли си колко време ти отне, за да го накараш да ти повярва, че е единствен за теб? И сега, след като си спомни всичко това, ще можеш ли да си представиш и как ще мислиш за себе си после, след моментите с Другия? Но да предположим, че мине време, а с него се върне и достойнството ти, съжалила си за бягството и си получила прошка от партньора си, сега е моментът да помислиш и за това, че

Доверието е  стъкло, че няма нищо по-чупливо от идеалното, а до изневярата,  въпреки неизменния за всяка връзка дим, всичко е било съвършено. И повярвай ми, няма човек на този свят, който иска и е способен да лепи парчета, винаги остава едно незалепено - малко, режещо и болящо стъкълце, което не му позволява да забрави. Предателството ще тежи във въздуха докато си свърши работата, като във филм на ужасите, в който мацката все попада на изписани с кръв огледала. Не допускай това. Просто

Не си разваляй приказката.
Всички живеем за нея, нали? Прекарваме години наред в търсене на идеалния, ослепяваме от щастие, когато го срещнем - дотолкова, че дори спираме да го виждаме, а в пристъп на безумие си мислим, че някой друг би ни дал повече, отколкото имаме, че някой друг би ни обичал повече, че някой друг би подредил обърканото ни от желания всекидневие, че някой друг би разбил скуката в живота ни на пух и прах, неосъзнавайки че скуката е в самите нас. За всички тези заблуди понякога плащаме твърде скъпо, с цената на собствената си приказка. И 


Не вярвай на лъжите, че животът е кратък и трябва да го живеем на мах, без угризения на съвестта, без фалшиви и красиви празнословия за предаността и лоялността. Все някога се изправяме срещу тях, за да разберем, че няма нищо по-ценно от това да можем да гледаме някого в очите - открито и без страх. Това е толкова изтъркано от употреба, че чак ти се иска да си купиш нови думи, но няма откъде, това е истината - тръпката е момент, тривиалните неща траят доста по-дълго...

Топ 9 причини да отстреляш един мъж. Сори, пич, не се прави така.


Сори, пич, но не искам да съм с теб. И, да, точно така, вината е твоя. И не ми казвай, че нещата ще се оправят или че не си го направил нарочно. Не ми казвай, че съжаляваш и не ме заплашвай, че никой няма да ме обича така, както ти, защото ми е все тая. По-важното ми е, че няма да съм с теб. Защото ако не съм с теб, имам шанс никога повече да не ми се случва това:

1. Да сме в бар, аз да танцувам, а ти да задяваш девойката от съседната маса. Боли от това. Сериозно. Искам да танцувам, а ти да ме гледаш. И да е силно, да е диво усещане, и да правим секс след бара, а не да заспиваме сърдити.

2. Да прекарам часове наред в кухнята, приготвяйки вечеря, а ти да ми кажеш: „Следващият път ще е по-добре, споко”. Ако зависи от мен, за тази реплика трябва да си на сух хляб доживот. Без помилване.

3. Да не ме ревнуваш... Знам, че е тъпо, знам, че много жени искат точно това. Но аз искам да полудяваш всеки път, когато някой ме изгледа детайлно. Защото съм твоя, мили! Покажи го! :)

4. Да ме караш да се чувствам глупава. Да, не знам кой е Марко Ван Бастен не знам си кой. Е, и?

5. Да следиш цикъла ми със страх – ще ми дойде ли, няма ли, бременна ли съм или не. Това е унизително. И много тъжно. Не искам да имам деца от теб.

6. Да видиш маникюра ми и да ми кажеш: „Как може да си даваш парите за такива простотии???”Ами правя го за теб, умнико, въпреки че е по-вероятно да ти въздействам, ако заровя ръцете си в кал.

7. Да излезем на романтична вечеря и изненадващо на масата ни да седнат, о боже мой, двама от приятелите ти, ревностните футболни запалянковци. Да мълча цяла вечер, а после да ми кажеш: ”Кво ти стана, толкова искаше да излизаме, а беше вкисната цяла нощ???”

8. Да се събуждам в 3 през нощта от зверски болки в корема заради „гадния ми и непростим цикъл”, а ти да спиш до мен спокойно като изгнил стар пън. Искам да си буден и да си до мен, а не да ми мърмориш троснато в полусън, че не си доктор. 

9. Да не ми се налага да обяснявам какво е да обичаш. То това е като дишането. Дишаш=обичаш. 

Сори, пич, но наистина не се прави така.


сряда, 15 май 2013 г.

Най-красивата жена на света - Анджелина Джоли, се оказа и най-силна

Тя без колебание прави неща, които други биха обмисляли дълго. Татуира името на втория си съпруг - Били Боб Торнтън, а после без колебание заличи любовния белег, на сватбата си с него си размениха не халки, а шишенца със собствената си кръв - с нея те подписаха и брачните си свидетелства.
След раздялата си с Били тя без колебание сама осъществи дълго плануваното от двамата осиновяване на Мадокс - първият й син.
Днес жената, която някога казваше "Не страдам от психично разстройство - наслаждавам му се", продължава да приковава вниманието ни и да расте в очите ни както с безмерната любов към семейството си, така и с всеотдайността си към различни хуманитарни каузи. Затова никак не е изненадващо, че тези дни най-красивата жена в света се оказа и най-силната...
Световноизвестната актриса Анджелина Джоли призна в изявление пред в. "New York Times", че е претърпяла операции за отстраняване на гърдите, след което се е подложила и на пластична реконструкция.
Причината за тази превантивна мярка са резултатите от генетично изследване, които са показали наличието на 87 процента риск от развитие на рак на гърдата и 50 процента риск от рак на яйчниците.
 В статия, озаглавена "Моят медицински избор" и публикувана в "New York Times", Анджелина Джоли разкрива защо е предпочела да не пази историята си в тайна.
Представяме ви целия й разказ и сме сигурни, че страховете й ще ви се сторят познати, защото са страхове, изпитвани от всяка една жена, майка и съпруга.

Борбата на МАЙКА МИ с рака продължи почти десетилетие. Тя почина на 56 години. Издържа достатъчно дълго, за да се срещне с първите си внуци и да ги подържи в прегръдката си. Другите мои деца обаче, никога няма да имат шанса да я опознаят и да разберат колко любяща и милостива беше тя.

С тях често си говорим за "мамата на мама" и се улавям как се опитвам да им обясня болестта, която ни я отне. Питали са ме какво би станало, ако и с мен се случи това. Отговорът ми винаги е бил да не се тревожат, но истината е, че аз нося "дефектния" ген BRCA1, който увеличава рязко риска от развитие на рак на гърдата и рак на яйчниците.
Прогнозата на лекарите ми беше, че рискът да развия рак на гърдата е 87 процента, а рак на яйчниците - 50 процента, въпреки че при всяка жена рискът е различен.
Само част от рака на гърдата е в резултат на наследена генна мутация. При жените, които имат дефект в BRCA1 рискът да се разболеят е средно 65%.
След като осъзнах каква е реалността, която ме очаква, реших да не чакам, а да действам и да минимизирам риска, толкова, колкото мога. Взех решението да си направя превантивно двойна мастектомия.

Избрах да започна с гърдите, защото при мен рискът от развитие на рак на гърдата е по-голям, а и защото операцията е по-сложна.
Медицинските процедури, които наложи мастектомията, продължиха три месеца и завършиха на 27 април. През този период имах възможност да запазя всичко в тайна и да продължа да работя.
Но сега аз пиша за това, тъй като се надявам с моя опит да помогна на други жени. Ракът продължава да е дума, всяваща страх в сърцата на хората, създавайки дълбоко чувство на безсилие. Но днес, с помощта на генетичен кръвен тест, вече е напълно възможно да разбереш дали за теб съществува риск от развитие на рак и съответно да предприемеш нещо.
Моят процес започна на 2 февруари с процедурата, наречена "nipple delay", която увеличава и обръща притока на кръв в областта на зърната. Процедурата е болезнена и оставя много синини, но увеличава шанса зърното да бъде запазено.
Основната операция ми беше направена две седмици по-късно. При нея се премахва основната тъкан от гърдите и се поставят временни филъри. Операцията може да продължи 8 часа.
Събуждаш се с тръби и разширители в гърдите, като в сцена от научно-фантастичен филм. Но няколко дни след операцията вече можеш да се върнеш към своя нормален живот.
След девет седмици дойде моментът за последната операция, с която с помощта на импланти беше направена и реконструкцията на гърдите. Има голям напредък в пластичната хирургия през последните години и резултатите могат да бъдат красиви.
Исках да напиша това, за да кажа на други жени, че решението ми да направя мастектомия не беше лесно. Но съм много щастлива, че го взех. Рискът да развия рак на гърдата беше минимализиран от 87 до под 5 процента. Вече мога да кажа на децата си, че не бива да се страхуват от това, че могат да ме изгубят заради рак на гърдата.

Успокояващо е, че те не виждат нищо, което да ги накара да се почувстват неудобно. Те виждат само няколко малки белега. Всичко друго си е просто мама - такава, каквато винаги е била. Те знаят, че ги обичам и че ще направя всичко, което е по силите ми, за да бъда с тях колкото е възможно по-дълго.
В личен план мога да кажа, че не се чувствам по-малко жена. Чувствам се заредена от това, че направих този силен избор, който не намалява женствеността ми по никакъв начин.


Щастлива съм, че имам партньор, Брад Пит, който е толкова любящ и подкрепящ. Всички, които имат съпруги или приятелки, преминаващи през това, трябва да знаят, че са много важна част от прехода. Брад беше в Pink Lotus Breast Center, където бях оперирана, през всяка минута от процедурите.

И ние успявахме да намерим моменти, в които да се посмеем заедно. И двамата знаехме, че това е правилното нещо, което правим за нашето семейство и че то ще ни сближи още повече. Така и стана.

Към всяка жена, която чете това - надявам се, че съм успяла да ти помогна да разбереш, че имаш възможност. Искам да окуража всяка жена, особено, ако в нейното семейство е имало и други случаи на рак на яйчниците или на гърдата, да търси информация от медицински специалисти, които ще й помогнат да направи своя информиран избор.
Потвърждавам, че има много добри холистични лекари, които разработват алтернативи на тази операция. Целият ми план на лечение и възстановяване ще бъде публикуван в сайта на болница Pink Lotus Breast Center. Надявам се, че това ще помогне на други жени.
Според Световната здравна организация ракът на гърдата годишно убива близо 458 хиляди жени. Достъпът на повече жени до кръвни тестове трябва да се превърне в приоритет като превантивно и животоспасяващо действие, без значение къде живеят и с какви средства разполагат.
В Америка цената на теста за BRCA1 и BRCA2 е повече от 3 хиляди долара, което е основна пречка за много жени.
Реших да не пазя в тайна моята история, тъй като има много жени, които не знаят, че живеят в сянката на рака. Надявам се те да имат възможност да си направят генетичен тест и ако за тях също съществува висок риск, вече ще знаят, че възможностите, които стоят пред тях, са големи.

Животът идва с много предизвикателства. Тези, които не трябва да ни плашат, са тези, с които можем да се справим и тези, които можем да контролираме.

понеделник, 7 май 2012 г.

Наталия Симеонова:Колкото по-малко говориш с един човек, толкова по-малко имаш и да си кажеш с него



На пролетта много й отива любовта. Дори и учените вече доказаха, че това е сезонът, в който хората се влюбват най-често... И понеже е май, а пролетта е в разгара си, предположихме, че и вашите сърца вече галопират към поредното красиво преживяване. Ето защо решихме да ви срещнем с жената, която през последните 10 години успя да доведе до щастлив край не една любовна история и съвсем заслужено се превърна в символа на любовта в България - Наталия Симеонова.

Съгласна ли сте с факта (който скоро беше и научно доказан), че пролетта е сезонът на влюбванията?
Да, от край време се вярва, че пролетта е сезонът на влюбванията. Разбира се, има голяма доза логика в този факт, защото през пролетта светът се събужда за живот, отваря се към нови изживявания, всичко около нас става красиво, зелено, разцъфнало. Това неизбежно влияе на психиката на човек и ни кара ние самите да разтворим себе си и да се почувстваме готови да влезем в обятията на една нова любов или да освежим връзката си. През пролетта сякаш хората намират повече начини да бъдат по-нежни, по-романтични един към друг, търсят малко повече живец в отношенията си и полагат повече усилия да го събудят, защото така или иначе успехът на една връзка зависи от усилията, които полагаме.

Коя е най-хубавата пролет в живота Ви?
Всяка пролет е хубава посвоему. Една от незабравимите в моя живот е първата пролет в живота на дъщеря ми. Никога няма да забравя едни ябълкови дръвчета в Южния парк, които цъфтяха в ярко цикламено розово и ние обикаляхме около тях като хипнотизирани. Това е една от най-хубавите ми пролети, тогава бях млада майка и живеех в пълна хармония със себе си, защото една жена открива себе си напълно и изцяло първо, когато срещне голямата си любов и след това, когато се появи плодът на тази голяма любов.

Имате ли дефиниция за любовта?
Може би най-универсалната дефиниция е, че любовта е лудост, защото кара хората да правят невероятни неща не само за партньора си, а и със самите себе си. Любовта ни помага да се почувстваме завършени, да осъзнаем цялата сила, с която разполагаме, да реализираме целия потенциал на възможностите си. В същото време за 10 години в „Море от любов“ съм се нагледала на ужасяващи неща, които любовта може да направи с хората. Но като цяло в повечето случаи любовта отключва красотата и хармонията.

С каквото и да се захванете оттук нататък, за хората винаги ще бъдете Феята на любовта. Харесва ли Ви това определение?
Честно казано не ми харесва. Има нещо много неистинско в това един посредник в човешките отношения да бъде окачествен така. Феите са в приказките, в реалния живот има добри приятели и добронамерени помощници. В „Море от любов“ се опитвахме да помогнем на хората да формулират собствените си мисли и стремежи и да направят стъпка към тях.

През годините, в които съществуваше предаването „Море от любов“, водихте десетки битки за чувствата на другите, какво научихте от историите, които показахте?
Със сигурност. Аз преживявах всяка една от историите и се потапях напълно във въжделенията на нашите герои. Това, което научих е, че една и съща връзка, една любов може да бъде съвсем различен филм за партньорите. В този смисъл е изключително важно хората да не спират да си говорят, да не спират да актуализират представата на отсрещния за техния личен филм. Всяка премълчана дума в интимните отношения посява коренче на раздора. Проблемите в любовта се дължат на проблемите в разговора между двама души. Зациклянето в комуникацията предизвиква проблеми, които водят и до раздяла, и до разочарования, и до затваряне. Колкото по-малко говориш с един човек, толкова по-малко имаш и да си кажеш с него, защото разговорът отключва разговор.

Принципно вече се избягва болезненият въпрос за предстоящите творчески планове, но в този случай е абсолютно наложително да го задам:) Да Ви очакваме ли в ново предаване скоро?
Мога да разкрия само това, че съм в доста интензивни разговори с bTV относно един бъдещ проект, който ще стартира през есента и който няма да е свързан с любовната тематика, но със сигурност ще се основава отново на личната история на хората от истинския живот.

Ина Танева

Безусловната любов е най-здравата форма на любов

Платон твърди, че някога хората са били наполовина мъже и наполовина жени. Имали по две лица, четири ръце и гениталии и на двата пола. Тази универсалност им давала изключителна сила и в един момент започнали да предизвикват боговете. Олимпийските богове не били склонни да търпят непокорство, така че решили да унищожат хората. Но в последния момент ги спряло нарцистичното осъзнаване: че ако изтребели всички хора, нямало да има кой да ги почита и да извършва жертвоприношения. Зевс намерил решение:" Да разделим човека на две части - така силата му ще намалее, вече няма да е опасен и ще стре да ни се противопоставя". Останалите богове посрещнали идеята възторжено и се захванали с разполовяването. Човеците били разделени на мъже и жени и с течение на времето раните им заздравели. Легендата обаче разказва, че въпреки усилията на боговете, хората запазили частица от спомена за някогашното единство - затова продължават неуморно да търсят половинката си, за да възвърнат своята сила и отново да се чувстват цели...

Разбира се, практиката показва, че е трудно не само да откриеш половинката си, но и да я задържиш. Оказва се, че да обичаш е като да ходиш по въже, винаги съществува риск да паднеш. Как да елиминираме този риск? Защо ни е толкова трудно да създадем истински щастлива любовна връзка и защо сезонът на любовта е пролетта? За всичко това си говорим с психолога Красимира Иванова.

Пролетта е сезонът, в който като че ли най-лесно се влюбваме. На какво се дължи това според вас? 
 
Любовта е онова нещо, което хората все още не са успели да опознаят и опитомят. И все пак се опитваме да правим интерпретации по темата. Пролетта е сезонът, в който започваме по-активен социален живот. След зимата, когато сме стояли затворени вкъщи, през пролетта започваме разходките, дори и безцелните такива, а това е предпоставка за повече социални контакти. Освен това, слънцето променя хормоналния баланс в организма. Светлината стимулира производството на серотонин – хормонът на щастието. Оттам нататък влюбването и любовта са химията, на която сме дали път.

Избираме ли в кого да се влюбим, водени от емоционалните си нужди или влюбването е нещо съвсем спонтанно?

Любовта не съществува по принцип. Съществува само изживяната любов в нейната личностна, индивидуална форма, която е част от даден човек. Спонтанността практически е нашата емоционална потребност. А потребността от любов е базова потребност – да обичаш и да бъдеш обичан. Често се опитваме да задоволим потребността си от любов с други неща. Те се наричат мета-потребности. Имам нужда да бъда обичан, а не съм и се старая да задоволя едни други „мета”-потребности, като се самозалъгвам , че това може да ме накара да съм щастлив. Опитвам се да компенсирам. Например като съм много успял в работата си или като преяждам, или като трупам състояние.

Кога едно увлечение прераства във връзка?

Увлечението прераства във връзка, когато има взаимност, когато партньорите имат потребност от близост и когато установят, че един с друг им е приятно.

Понякога се случва така, че единият е готов за този нов етап в отношенията, но другият се страхува от задълбочаване, в този ред на мисли – какви са причините за страха от обвързване? 
 
Страхът винаги е свързан със света около нас и с нашите заложби. Възможно е това да е страхът от себеотдаване, преживяван като загуба на Аз-а и зависимост. Страхът от задълбочаване може да е провокиран и от предишен негативен опит. Има хора, които са формирали характер, за който е типичен страхът от близост. Взаимоотношенията между хората се подчиняват на общовалидните закони на Вселената. Както има центробежни и центростремителни сили в природата, така ги има и във взаимоотношенията. На нуждата ни да бъдем приети и нечии се противопоставя нуждата ни да останем независими и да запазим себе си.

Любовта често е съпътствана и от други страхове - „Тя не ме обича достатъчно“, „Ще ме приеме ли той такава, каквато съм“. Пречат ли ни тези страхове да се насладим на любовта или те са част от нея? 
 
Страхът е част от нас, както и любовта е част от нас. Той не е само с отрицателен заряд. Страхът е животопротективно чувство, народната поговорка казва: „Страх лозе пази”. Но тези страхове „Тя не ме обича достатъчно“, „Ще ме приеме ли той такава, каквато съм“ са свързани с нашите очаквания от другия и с нашето разбиране, че другите са по-различни от нас. Те са свързани и с получаването. С очакването да получа нещо от любовта и дали това, което получа ще е равно на това, което давам. А всъщност това отново са персонални потребности и възможности, затова и всеки изживява и се наслаждава на любовта според своите личностни характеристики.

Какво мислите за страха от изневяра? Той също е способен да вгорчи живота ни. 
 
По принцип има здрави и нездрави чувства. Нездрави са тези, които нямат връзка с реални събития, случващи се тук и сега, а представляват неизразени реакции, натрупани в следствие на минали събития. Подобен неадекватен страх може да се превърне в реален проблем в двойката. Искам да подчертая, че „неадекватен” не е синоним на „ненормален”.
Страхът от изневяра отново е базиран на наши личностни характеристики и на очакването за получаване в любовта. Човек с ниско самочувствие и самооценка се счита недостоен за любов, а в същото време у всеки човек, природно заложена е потребността от любов. И представете си какво се случва с един такъв човек. Имам нужда от любов, но не считам, че съм достоен за нея. Не съм достатъчно умен, красив и т.н. Такъв човек живее с мисълта, че всеки момент ще се появи друг човек, който е по... и представете си до колко може да се изпита удоволствие в такава ситуация!

Защо е толкова трудно да създадем една истински щастлива любовна връзка? Кои са основните препъникамъчета? 
 
За мен това е консуматорският ни начин на живот. Научихме се да бъдем консуматори и сме такива и в любовта си. Очакваме да получим, да ни дадат, да ни обичат, а смисълът на любовта е точно обратният – да дадем, без да чакаме да получим, да „нахраним” любимия с емоции, да му доставим радост, да му споделим себе си. Много хора бъркат любовта с изгодата. Човек се научава да обича, по начина по който е обичан в детството си. Когато едно дете е било обичано „защото”…, то се научава, че любовта е това. Например защото е добро, защото е умно, защото е послушно, защото си е изяло яденето, и т.н. Така се научават условностите в любовта. Като зрял човек той ще обича също „защото”..... субектът на любовта е красив, богат, забавен, т.е условно и това ще е свързано с редица страхове, за които говорихме по-горе. Когато едно дете е било обаче обичано „въпреки” (безусловно)…., като зрял човек, то също ще обича „въпреки”. Както виждате, оказва се, че корените на любовта са в детството ни.

Жената изпитва потребност да бъде нечия „ТЯ“, същото ли е и при мъжа? Нуждае ли се и той да бъде единствен, да бъде „ТОЙ“ за любимата си жена или потребността при мъжете е друга? 
 
Колкото и да са различни мъжете и жените, това, което ги обединява като човешки същества е необходимостта или базисната потребност от принадлежност. Няма човек, който да не иска да бъде единствен и специален. Тази потребност, обаче върви за ръка с потребността да бъда себе си, да остана този, който съм, да запазя моя си Аз, моята идентичност във връзката! От тук идват и част от противоречията и страховете, за които говорихме. За да се чувства човек добре в една връзка трябва да е намерил баланса между тези две потребности.

Включиха любовта в списъка с психичните заболявания. Ако любовта наистина е вид лудост, защо ние, най-разумните същества на Земята, допускаме тя да управлява живота ни? 
 
Любовта променя човек. Когато човек е влюбен, всичко в света му се струва по-различно. А когато това чувство е прекалено силно, то замъглява съзнанието. В организма стават хормонални промени. Свидетели сме на много истории, в които влюбените имат поведение, което е извън рамките на общоприетото, на животосъхраняващото и себеуважаващото. И въпреки това любовта е най-важното и най-загадъчното чувство на човешкия род. Любовта е изначална потребност. А животът ни се управлява от нашите потребности. Така че ние не можем да решаваме дали тя да управлява или не живота ни. Както не можем без храна и това е другата основна потребност в живота ни, така и човек, оставен без любов е обречен на смърт.

Какъв съвет бихте дали на нашите читатели, кое е лекарството за безболезнено“ протичаща любовна лудост?

Всеки трябва да го потърси вътре в себе си. Със сигурност безусловната любов е най-здравата форма на любов. И може би разбирането, че в любовта имаш само привилегията да даваш.

четвъртък, 15 декември 2011 г.

Калин Терзийски: Не е хубав животът без тъга



"Няма нищо по-тъжно от това да се събудиш в коледното утро и да осъзнаеш, че вече не си дете." Е.Бомбек
Спомняте ли си Коледите от детството? Спомняте ли си как покрай всички подаръци, които получавахме, забравяхме какво наистина сме искали и просто бяхме щастливи. Коледите са хубави, когато си дете. Коледата от детството далеч не е това самотно време, случващо се понякога сега. Да преживееш Коледа като дете е като да оставиш шоколадовия бонбон бавно да се топи в устата ти. Уви, когато пораснем Коледата често е най-обикновена хапка от реалността, която засяда на гърлото ни. Причините за тъгата на Коледа вероятно са много, но мисля, че лесно можем да ги обединим в една-единствена дума. Липса. Това е най-ужасната дума на света. Особено на Коледа. Какво би могло да ни липсва? Всичко би могло да ни липсва. Може да ни липсва човекът, с когото да погледаме пламъка на коледната свещ, може да ни липсва порасналото ни дете, което посреща празника в другия край на планетата, може да ни липсват родителите, приятелите, парите, с които да направим атмосферата в дома си наистина коледна... Толкова е лесно да си тъжен. Особено на Коледа. Тъгата е като врабче. Лесно е да го прилъжеш с няколко трохички...
За тъжните Коледи и за вълшебството да ги направим щастливи разговаряме с един от най-успешните съвременни писатели в България-Калин Терзийски.

Кога Коледа е тъжна?

Коледа е тъжна, когато човек очаква повече, а има по-малко.
Има ли трикове срещу депресията, която завладява мнозина по време на празници?

Най-добрият трик е да намалим очакванията си до минимум, та тогава и най-малкото хубаво събитие да ни радва, най-малката светлинка да ни прави щастливи. Затова примерно най-весели са коледите по време на големи изпитания, при хората прекарващи коледата на работното си място - тези, работещи много тежка работа и така нататък - защото там, в тия случаи, най-малкото удобство, близост и светлинка са вече истински празник. Нека се радваме и на най-малкото. А на това - да се радва и на нищожната светлинка - човек се научава.

Как да избягаме от усещането за безполезност, от въпроса "Щом съм сам, какъв е смисълът от мен"?

Човек трябва да е наясно, че така или иначе е сам. Тоест - в раждането си, в главата си, в мислите си, в смъртта си - е сам. И най-истински е, когато е сам. Той е полезен на себе си. Не само на другите. И най-важното. С всеки човек винаги, във всяка секунда, във всеки миг - е Бог. А заедно с Бог човек никога не е самотен. Просто взима Библията и чете. Все пак Коледа е Рождество Христово. Това е най-важното.

Каква е твоята рецепта за живот без тъга, за празници без мрачни и потискащи мисли?
Животът без тъга е като ядене без сол. Не е хубав животът без тъга. Даже и на празниците е хубаво да се потъгува. Но тъгата не е вкиснатост, безнадеждност и празно, глупаво негодувание. Нека си помислим за тези, които са много по-тъжни и по-зле от нас - и да потъгуваме за тях. Стига със самосъжаленията. Ако на празника всеки направи по нещо за тия, които са по-бедни и по-тъжни и нещастни от него - ще усети, че става щастлив.