Топ 9 причини да отстреляш един мъж. Сори, пич, не се прави така.

Сори, пич, но не искам да съм с теб. И, да, точно така, вината е твоя. И не ми казвай, че нещата ще се оправят или че не си го направил нарочно. Не ми казвай, че съжаляваш и не ме заплашвай, че никой няма да ме обича така, както ти, защото ми е все тая. По-важното ми е, че няма да съм с теб. Защото ако не съм с теб, имам шанс никога повече да не ми се случва това:

1. Да сме в бар, аз да танцувам, а ти да задяваш девойката от съседната маса. Боли от това. Сериозно. Искам да танцувам, а ти да ме гледаш. И да е силно, да е диво усещане, и да правим секс след бара, а не да заспиваме сърдити.

2. Да прекарам часове наред в кухнята, приготвяйки вечеря, а ти да ми кажеш: „Следващият път ще е по-добре, споко”. Ако зависи от мен, за тази реплика трябва да си на сух хляб доживот. Без помилване.

3. Да не ме ревнуваш... Знам, че е тъпо, знам, че много жени искат точно това. Но аз искам да полудяваш всеки път, когато някой ме изгледа детайлно. Защото съм твоя, мили! Покажи го! :)

4. Да ме караш да се чувствам глупава. Да, не знам кой е Марко Ван Бастен не знам си кой. Е, и?

5. Да следиш цикъла ми със страх – ще ми дойде ли, няма ли, бременна ли съм или не. Това е унизително. И много тъжно. Не искам да имам деца от теб.

6. Да видиш маникюра ми и да ми кажеш: „Как може да си даваш парите за такива простотии???”Ами правя го за теб, умнико, въпреки че е по-вероятно да ти въздействам, ако заровя ръцете си в кал.

7. Да излезем на романтична вечеря и изненадващо на масата ни да седнат, о боже мой, двама от приятелите ти, ревностните футболни запалянковци. Да мълча цяла вечер, а после да ми кажеш: ”Кво ти стана, толкова искаше да излизаме, а беше вкисната цяла нощ???”

8. Да се събуждам в 3 през нощта от зверски болки в корема заради „гадния ми и непростим цикъл”, а ти да спиш до мен спокойно като изгнил стар пън. Искам да си буден и да си до мен, а не да ми мърмориш троснато в полусън, че не си доктор. 

9. Да не ми се налага да обяснявам какво е да обичаш. То това е като дишането. Дишаш=обичаш. 

Сори, пич, но наистина не се прави така.