Платон
твърди, че някога хората са били наполовина
мъже и наполовина жени. Имали по две
лица, четири ръце и гениталии и на двата
пола. Тази универсалност им давала
изключителна сила и в един момент
започнали да предизвикват боговете.
Олимпийските богове не били склонни да
търпят непокорство, така че решили да
унищожат хората. Но в последния момент
ги спряло нарцистичното осъзнаване: че
ако изтребели всички хора, нямало да
има кой да ги почита и да извършва
жертвоприношения. Зевс намерил решение:"
Да разделим човека на две части - така
силата му ще намалее, вече няма да е
опасен и ще стре да ни се противопоставя".
Останалите богове посрещнали идеята
възторжено и се захванали с разполовяването.
Човеците били разделени на мъже и жени
и с течение на времето раните им
заздравели. Легендата обаче разказва,
че въпреки усилията на боговете, хората
запазили частица от спомена за някогашното
единство - затова продължават неуморно
да търсят половинката си, за да възвърнат
своята сила и отново да се чувстват
цели...
Разбира
се, практиката показва, че е трудно не
само да откриеш половинката си, но и да
я задържиш. Оказва се, че да обичаш е
като да ходиш по въже, винаги съществува
риск да паднеш. Как да елиминираме този
риск? Защо ни е толкова трудно да създадем
истински щастлива любовна връзка и защо
сезонът на любовта е пролетта? За всичко
това си говорим с психолога Красимира
Иванова.
Пролетта
е сезонът, в който като че ли най-лесно
се влюбваме. На какво се дължи това
според вас?
Любовта
е онова нещо, което хората все още не
са успели да опознаят и опитомят. И все
пак се опитваме да правим интерпретации
по темата. Пролетта е сезонът, в който
започваме по-активен социален живот.
След зимата, когато сме стояли затворени
вкъщи, през пролетта започваме разходките,
дори и безцелните такива, а това е
предпоставка за повече социални контакти.
Освен това, слънцето променя хормоналния
баланс в организма. Светлината
стимулира производството на серотонин
– хормонът на щастието. Оттам нататък
влюбването и любовта са химията, на
която сме дали път.
Избираме
ли в кого да се влюбим, водени от
емоционалните си нужди или влюбването
е нещо съвсем спонтанно?
Любовта
не съществува по принцип. Съществува
само изживяната любов в нейната личностна,
индивидуална форма, която е част от
даден човек. Спонтанността практически
е нашата емоционална потребност. А
потребността от любов е базова потребност
– да обичаш и да бъдеш обичан. Често се
опитваме да задоволим потребността си
от любов с други неща. Те се наричат
мета-потребности. Имам нужда да бъда
обичан, а не съм и се старая да задоволя
едни други „мета”-потребности, като
се самозалъгвам , че това може да ме
накара да съм щастлив. Опитвам се да
компенсирам. Например като съм много
успял в работата си или като преяждам,
или като трупам състояние.
Кога
едно увлечение прераства във връзка?
Увлечението
прераства във връзка, когато има
взаимност, когато партньорите имат
потребност от близост и когато установят,
че един с друг им е приятно.
Понякога
се случва така, че единият е готов за
този нов етап в отношенията, но другият
се страхува от задълбочаване, в този
ред на мисли – какви са причините за
страха от обвързване?
Страхът
винаги е свързан със света около нас и
с нашите заложби. Възможно е това да е
страхът от себеотдаване, преживяван
като загуба на Аз-а и зависимост. Страхът
от задълбочаване може да е провокиран
и от предишен негативен опит. Има хора,
които са формирали характер, за който
е типичен страхът от близост.
Взаимоотношенията между хората се
подчиняват на общовалидните закони на
Вселената. Както има центробежни и
центростремителни сили в природата,
така ги има и във взаимоотношенията. На
нуждата ни да бъдем приети и нечии се
противопоставя нуждата ни да останем
независими и да запазим себе си.
Любовта
често е съпътствана и от други страхове
- „Тя не ме обича достатъчно“, „Ще ме
приеме ли той такава, каквато съм“.
Пречат ли ни тези страхове да се насладим
на любовта или те са част от нея?
Страхът
е част от нас, както и любовта е част от
нас. Той не е само с отрицателен заряд.
Страхът е животопротективно чувство,
народната поговорка казва: „Страх лозе
пази”. Но тези страхове „Тя не ме обича
достатъчно“, „Ще ме приеме ли той
такава, каквато съм“ са свързани с
нашите очаквания от другия и с нашето
разбиране, че другите са по-различни от
нас. Те са свързани и с получаването. С
очакването да получа нещо от любовта и
дали това, което получа ще е равно на
това, което давам. А всъщност това отново
са персонални потребности и възможности,
затова и всеки изживява и се наслаждава
на любовта според своите личностни
характеристики.
Какво
мислите за страха от изневяра? Той също
е способен да вгорчи живота ни.
По
принцип има здрави и нездрави чувства.
Нездрави са тези, които нямат връзка с
реални събития, случващи се тук и сега,
а представляват неизразени реакции,
натрупани в следствие на минали събития.
Подобен неадекватен страх може да се
превърне в реален проблем в двойката.
Искам да подчертая, че „неадекватен”
не е синоним на „ненормален”.
Страхът
от изневяра отново е базиран на наши
личностни характеристики и на очакването
за получаване в любовта. Човек с ниско
самочувствие и самооценка се счита
недостоен за любов, а в същото време у
всеки човек, природно заложена е
потребността от любов. И представете
си какво се случва с един такъв човек.
Имам нужда от любов, но не считам, че съм
достоен за нея. Не съм достатъчно умен,
красив и т.н. Такъв човек живее с мисълта,
че всеки момент ще се появи друг човек,
който е по... и представете си до колко
може да се изпита удоволствие в такава
ситуация!
Защо
е толкова трудно да създадем една
истински щастлива любовна връзка? Кои
са основните препъникамъчета?
За
мен това е консуматорският ни начин на
живот. Научихме се да бъдем консуматори
и сме такива и в любовта си. Очакваме да
получим, да ни дадат, да ни обичат, а
смисълът на любовта е точно обратният
– да дадем, без да чакаме да получим, да
„нахраним” любимия с емоции, да му
доставим радост, да му споделим себе
си. Много хора бъркат любовта с изгодата.
Човек се научава да обича, по начина по
който е обичан в детството си. Когато
едно дете е било обичано „защото”…,
то се научава, че любовта е това. Например
защото е добро, защото е умно, защото е
послушно, защото си е изяло яденето, и
т.н. Така се научават условностите в
любовта. Като зрял човек той ще обича
също „защото”..... субектът на любовта
е красив, богат, забавен, т.е условно и
това ще е свързано с редица страхове,
за които говорихме по-горе. Когато едно
дете е било обаче обичано „въпреки”
(безусловно)…., като зрял човек, то също
ще обича „въпреки”. Както виждате,
оказва се, че корените на любовта са в
детството ни.
Жената
изпитва потребност да бъде нечия „ТЯ“,
същото ли е и при мъжа? Нуждае ли се и
той да бъде единствен, да бъде „ТОЙ“
за любимата си жена или потребността
при мъжете е друга?
Колкото
и да са различни мъжете и жените, това,
което ги обединява като човешки същества
е необходимостта или базисната потребност
от принадлежност. Няма човек, който да
не иска да бъде единствен и специален.
Тази потребност, обаче върви за ръка с
потребността да бъда себе си, да остана
този, който съм, да запазя моя си Аз,
моята идентичност във връзката! От тук
идват и част от противоречията и
страховете, за които говорихме. За да
се чувства човек добре в една връзка
трябва да е намерил баланса между тези
две потребности.
Включиха
любовта в списъка с психичните заболявания.
Ако любовта наистина е вид лудост, защо
ние, най-разумните същества на Земята,
допускаме тя да управлява живота ни?
Любовта
променя човек. Когато човек е влюбен,
всичко в света му се струва по-различно.
А когато това чувство е прекалено силно,
то замъглява съзнанието. В организма
стават хормонални промени. Свидетели
сме на много истории, в които влюбените
имат поведение, което е извън рамките
на общоприетото, на животосъхраняващото
и себеуважаващото. И въпреки това любовта
е най-важното и най-загадъчното чувство
на човешкия род. Любовта е изначална
потребност. А животът ни се управлява
от нашите потребности. Така че ние не
можем да решаваме дали тя да управлява
или не живота ни. Както не можем без
храна и това е другата основна потребност
в живота ни, така и човек, оставен без
любов е обречен на смърт.
Какъв
съвет бихте дали на нашите читатели,
кое е лекарството за “безболезнено“
протичаща любовна лудост?
Всеки
трябва да го потърси вътре в себе си.
Със сигурност безусловната любов е
най-здравата форма на любов. И може би
разбирането, че в любовта имаш само
привилегията да даваш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар