Разрушаването на нечий рай би ни донесло единствено ад

Наталия Симеонова:Колкото по-малко говориш с един човек, толкова по-малко имаш и да си кажеш с него

На пролетта много й отива любовта. Дори и учените вече доказаха, че това е сезонът, в който хората се влюбват най-често... И понеже е май, а пролетта е в разгара си, предположихме, че и вашите сърца вече галопират към поредното красиво преживяване. Ето защо решихме да ви срещнем с жената, която през последните 10 години успя да доведе до щастлив край не една любовна история и съвсем заслужено се превърна в символа на любовта в България - Наталия Симеонова.

Съгласна ли сте с факта (който скоро беше и научно доказан), че пролетта е сезонът на влюбванията?

Да, от край време се вярва, че пролетта е сезонът на влюбванията. Разбира се, има голяма доза логика в този факт, защото през пролетта светът се събужда за живот, отваря се към нови изживявания, всичко около нас става красиво, зелено, разцъфнало. Това неизбежно влияе на психиката на човек и ни кара ние самите да разтворим себе си и да се почувстваме готови да влезем в обятията на една нова любов или да освежим връзката си. През пролетта сякаш хората намират повече начини да бъдат по-нежни, по-романтични един към друг, търсят малко повече живец в отношенията си и полагат повече усилия да го събудят, защото така или иначе успехът на една връзка зависи от усилията, които полагаме.

Коя е най-хубавата пролет в живота Ви?

Всяка пролет е хубава посвоему. Една от незабравимите в моя живот е първата пролет в живота на дъщеря ми. Никога няма да забравя едни ябълкови дръвчета в Южния парк, които цъфтяха в ярко цикламено розово и ние обикаляхме около тях като хипнотизирани. Това е една от най-хубавите ми пролети, тогава бях млада майка и живеех в пълна хармония със себе си, защото една жена открива себе си напълно и изцяло първо, когато срещне голямата си любов и след това, когато се появи плодът на тази голяма любов.

Имате ли дефиниция за любовта?

Може би най-универсалната дефиниция е, че любовта е лудост, защото кара хората да правят невероятни неща не само за партньора си, а и със самите себе си. Любовта ни помага да се почувстваме завършени, да осъзнаем цялата сила, с която разполагаме, да реализираме целия потенциал на възможностите си. В същото време за 10 години в „Море от любов“ съм се нагледала на ужасяващи неща, които любовта може да направи с хората. Но като цяло в повечето случаи любовта отключва красотата и хармонията.

С каквото и да се захванете оттук нататък, за хората винаги ще бъдете Феята на любовта. Харесва ли Ви това определение?

Честно казано не ми харесва. Има нещо много неистинско в това един посредник в човешките отношения да бъде окачествен така. Феите са в приказките, в реалния живот има добри приятели и добронамерени помощници. В „Море от любов“ се опитвахме да помогнем на хората да формулират собствените си мисли и стремежи и да направят стъпка към тях.

През годините, в които съществуваше предаването „Море от любов“, водихте десетки битки за чувствата на другите, какво научихте от историите, които показахте?

Със сигурност. Аз преживявах всяка една от историите и се потапях напълно във въжделенията на нашите герои. Това, което научих е, че една и съща връзка, една любов може да бъде съвсем различен филм за партньорите. В този смисъл е изключително важно хората да не спират да си говорят, да не спират да актуализират представата на отсрещния за техния личен филм. Всяка премълчана дума в интимните отношения посява коренче на раздора. Проблемите в любовта се дължат на проблемите в разговора между двама души. Зациклянето в комуникацията предизвиква проблеми, които водят и до раздяла, и до разочарования, и до затваряне. Колкото по-малко говориш с един човек, толкова по-малко имаш и да си кажеш с него, защото разговорът отключва разговор.

Принципно вече се избягва болезненият въпрос за предстоящите творчески планове, но в този случай е абсолютно наложително да го задам:) Да Ви очакваме ли в ново предаване скоро?

Мога да разкрия само това, че съм в доста интензивни разговори с bTV относно един бъдещ проект, който ще стартира през есента и който няма да е свързан с любовната тематика, но със сигурност ще се основава отново на личната история на хората от истинския живот.

Ина Танева

Безусловната любов е най-здравата форма на любов

Платон твърди, че някога хората са били наполовина мъже и наполовина жени. Имали по две лица, четири ръце и гениталии и на двата пола. Тази универсалност им давала изключителна сила и в един момент започнали да предизвикват боговете. Олимпийските богове не били склонни да търпят непокорство, така че решили да унищожат хората. Но в последния момент ги спряло нарцистичното осъзнаване: че ако изтребели всички хора, нямало да има кой да ги почита и да извършва жертвоприношения. Зевс намерил решение:" Да разделим човека на две части - така силата му ще намалее, вече няма да е опасен и ще стре да ни се противопоставя". Останалите богове посрещнали идеята възторжено и се захванали с разполовяването. Човеците били разделени на мъже и жени и с течение на времето раните им заздравели. Легендата обаче разказва, че въпреки усилията на боговете, хората запазили частица от спомена за някогашното единство - затова продължават неуморно да търсят половинката си, за да възвърнат своята сила и отново да се чувстват цели...

Разбира се, практиката показва, че е трудно не само да откриеш половинката си, но и да я задържиш. Оказва се, че да обичаш е като да ходиш по въже, винаги съществува риск да паднеш. Как да елиминираме този риск? Защо ни е толкова трудно да създадем истински щастлива любовна връзка и защо сезонът на любовта е пролетта? За всичко това си говорим с психолога Красимира Иванова.

Пролетта е сезонът, в който като че ли най-лесно се влюбваме. На какво се дължи това според вас? 

 

Любовта е онова нещо, което хората все още не са успели да опознаят и опитомят. И все пак се опитваме да правим интерпретации по темата. Пролетта е сезонът, в който започваме по-активен социален живот. След зимата, когато сме стояли затворени вкъщи, през пролетта започваме разходките, дори и безцелните такива, а това е предпоставка за повече социални контакти. Освен това, слънцето променя хормоналния баланс в организма. Светлината стимулира производството на серотонин – хормонът на щастието. Оттам нататък влюбването и любовта са химията, на която сме дали път.

Избираме ли в кого да се влюбим, водени от емоционалните си нужди или влюбването е нещо съвсем спонтанно?

Любовта не съществува по принцип. Съществува само изживяната любов в нейната личностна, индивидуална форма, която е част от даден човек. Спонтанността практически е нашата емоционална потребност. А потребността от любов е базова потребност – да обичаш и да бъдеш обичан. Често се опитваме да задоволим потребността си от любов с други неща. Те се наричат мета-потребности. Имам нужда да бъда обичан, а не съм и се старая да задоволя едни други „мета”-потребности, като се самозалъгвам , че това може да ме накара да съм щастлив. Опитвам се да компенсирам. Например като съм много успял в работата си или като преяждам, или като трупам състояние.

Кога едно увлечение прераства във връзка?

Увлечението прераства във връзка, когато има взаимност, когато партньорите имат потребност от близост и когато установят, че един с друг им е приятно.

Понякога се случва така, че единият е готов за този нов етап в отношенията, но другият се страхува от задълбочаване, в този ред на мисли – какви са причините за страха от обвързване? 

 

Страхът винаги е свързан със света около нас и с нашите заложби. Възможно е това да е страхът от себеотдаване, преживяван като загуба на Аз-а и зависимост. Страхът от задълбочаване може да е провокиран и от предишен негативен опит. Има хора, които са формирали характер, за който е типичен страхът от близост. Взаимоотношенията между хората се подчиняват на общовалидните закони на Вселената. Както има центробежни и центростремителни сили в природата, така ги има и във взаимоотношенията. На нуждата ни да бъдем приети и нечии се противопоставя нуждата ни да останем независими и да запазим себе си.

Любовта често е съпътствана и от други страхове - „Тя не ме обича достатъчно“, „Ще ме приеме ли той такава, каквато съм“. Пречат ли ни тези страхове да се насладим на любовта или те са част от нея? 

 

Страхът е част от нас, както и любовта е част от нас. Той не е само с отрицателен заряд. Страхът е животопротективно чувство, народната поговорка казва: „Страх лозе пази”. Но тези страхове „Тя не ме обича достатъчно“, „Ще ме приеме ли той такава, каквато съм“ са свързани с нашите очаквания от другия и с нашето разбиране, че другите са по-различни от нас. Те са свързани и с получаването. С очакването да получа нещо от любовта и дали това, което получа ще е равно на това, което давам. А всъщност това отново са персонални потребности и възможности, затова и всеки изживява и се наслаждава на любовта според своите личностни характеристики.

Какво мислите за страха от изневяра? Той също е способен да вгорчи живота ни. 

 

По принцип има здрави и нездрави чувства. Нездрави са тези, които нямат връзка с реални събития, случващи се тук и сега, а представляват неизразени реакции, натрупани в следствие на минали събития. Подобен неадекватен страх може да се превърне в реален проблем в двойката. Искам да подчертая, че „неадекватен” не е синоним на „ненормален”.

Страхът от изневяра отново е базиран на наши личностни характеристики и на очакването за получаване в любовта. Човек с ниско самочувствие и самооценка се счита недостоен за любов, а в същото време у всеки човек, природно заложена е потребността от любов. И представете си какво се случва с един такъв човек. Имам нужда от любов, но не считам, че съм достоен за нея. Не съм достатъчно умен, красив и т.н. Такъв човек живее с мисълта, че всеки момент ще се появи друг човек, който е по... и представете си до колко може да се изпита удоволствие в такава ситуация!

Защо е толкова трудно да създадем една истински щастлива любовна връзка? Кои са основните препъникамъчета? 

 

За мен това е консуматорският ни начин на живот. Научихме се да бъдем консуматори и сме такива и в любовта си. Очакваме да получим, да ни дадат, да ни обичат, а смисълът на любовта е точно обратният – да дадем, без да чакаме да получим, да „нахраним” любимия с емоции, да му доставим радост, да му споделим себе си. Много хора бъркат любовта с изгодата. Човек се научава да обича, по начина по който е обичан в детството си. Когато едно дете е било обичано „защото”…, то се научава, че любовта е това. Например защото е добро, защото е умно, защото е послушно, защото си е изяло яденето, и т.н. Така се научават условностите в любовта. Като зрял човек той ще обича също „защото”..... субектът на любовта е красив, богат, забавен, т.е условно и това ще е свързано с редица страхове, за които говорихме по-горе. Когато едно дете е било обаче обичано „въпреки” (безусловно)…., като зрял човек, то също ще обича „въпреки”. Както виждате, оказва се, че корените на любовта са в детството ни.

Жената изпитва потребност да бъде нечия „ТЯ“, същото ли е и при мъжа? Нуждае ли се и той да бъде единствен, да бъде „ТОЙ“ за любимата си жена или потребността при мъжете е друга? 

 

Колкото и да са различни мъжете и жените, това, което ги обединява като човешки същества е необходимостта или базисната потребност от принадлежност. Няма човек, който да не иска да бъде единствен и специален. Тази потребност, обаче върви за ръка с потребността да бъда себе си, да остана този, който съм, да запазя моя си Аз, моята идентичност във връзката! От тук идват и част от противоречията и страховете, за които говорихме. За да се чувства човек добре в една връзка трябва да е намерил баланса между тези две потребности.

Включиха любовта в списъка с психичните заболявания. Ако любовта наистина е вид лудост, защо ние, най-разумните същества на Земята, допускаме тя да управлява живота ни? 

 

Любовта променя човек. Когато човек е влюбен, всичко в света му се струва по-различно. А когато това чувство е прекалено силно, то замъглява съзнанието. В организма стават хормонални промени. Свидетели сме на много истории, в които влюбените имат поведение, което е извън рамките на общоприетото, на животосъхраняващото и себеуважаващото. И въпреки това любовта е най-важното и най-загадъчното чувство на човешкия род. Любовта е изначална потребност. А животът ни се управлява от нашите потребности. Така че ние не можем да решаваме дали тя да управлява или не живота ни. Както не можем без храна и това е другата основна потребност в живота ни, така и човек, оставен без любов е обречен на смърт.

Какъв съвет бихте дали на нашите читатели, кое е лекарството за “безболезнено“ протичаща любовна лудост?

Всеки трябва да го потърси вътре в себе си. Със сигурност безусловната любов е най-здравата форма на любов. И може би разбирането, че в любовта имаш само привилегията да даваш.

Калин Терзийски: Не е хубав животът без тъга

"Няма нищо по-тъжно от това да се събудиш в коледното утро и да осъзнаеш, че вече не си дете." Е.Бомбек
Спомняте ли си Коледите от детството? Спомняте ли си как покрай всички подаръци, които получавахме, забравяхме какво наистина сме искали и просто бяхме щастливи. Коледите са хубави, когато си дете. Коледата от детството далеч не е това самотно време, случващо се понякога сега. Да преживееш Коледа като дете е като да оставиш шоколадовия бонбон бавно да се топи в устата ти. Уви, когато пораснем Коледата често е най-обикновена хапка от реалността, която засяда на гърлото ни. Причините за тъгата на Коледа вероятно са много, но мисля, че лесно можем да ги обединим в една-единствена дума. Липса. Това е най-ужасната дума на света. Особено на Коледа. Какво би могло да ни липсва? Всичко би могло да ни липсва. Може да ни липсва човекът, с когото да погледаме пламъка на коледната свещ, може да ни липсва порасналото ни дете, което посреща празника в другия край на планетата, може да ни липсват родителите, приятелите, парите, с които да направим атмосферата в дома си наистина коледна... Толкова е лесно да си тъжен. Особено на Коледа. Тъгата е като врабче. Лесно е да го прилъжеш с няколко трохички...
За тъжните Коледи и за вълшебството да ги направим щастливи разговаряме с един от най-успешните съвременни писатели в България-Калин Терзийски.

Кога Коледа е тъжна?

Коледа е тъжна, когато човек очаква повече, а има по-малко.
Има ли трикове срещу депресията, която завладява мнозина по време на празници?

Най-добрият трик е да намалим очакванията си до минимум, та тогава и най-малкото хубаво събитие да ни радва, най-малката светлинка да ни прави щастливи. Затова примерно най-весели са коледите по време на големи изпитания, при хората прекарващи коледата на работното си място - тези, работещи много тежка работа и така нататък - защото там, в тия случаи, най-малкото удобство, близост и светлинка са вече истински празник. Нека се радваме и на най-малкото. А на това - да се радва и на нищожната светлинка - човек се научава.

Как да избягаме от усещането за безполезност, от въпроса "Щом съм сам, какъв е смисълът от мен"?

Човек трябва да е наясно, че така или иначе е сам. Тоест - в раждането си, в главата си, в мислите си, в смъртта си - е сам. И най-истински е, когато е сам. Той е полезен на себе си. Не само на другите. И най-важното. С всеки човек винаги, във всяка секунда, във всеки миг - е Бог. А заедно с Бог човек никога не е самотен. Просто взима Библията и чете. Все пак Коледа е Рождество Христово. Това е най-важното.

Каква е твоята рецепта за живот без тъга, за празници без мрачни и потискащи мисли?
Животът без тъга е като ядене без сол. Не е хубав животът без тъга. Даже и на празниците е хубаво да се потъгува. Но тъгата не е вкиснатост, безнадеждност и празно, глупаво негодувание. Нека си помислим за тези, които са много по-тъжни и по-зле от нас - и да потъгуваме за тях. Стига със самосъжаленията. Ако на празника всеки направи по нещо за тия, които са по-бедни и по-тъжни и нещастни от него - ще усети, че става щастлив.

Д-р Тодор Толев: "Телевизия не гледам от хигиенни съображения"

Било е време, когато психично болните са били считани за обладани от бога или дявола, от добри или лоши неземни сили. В древна Гърция някои философи са допускали, че болестите на психиката са заболявания на главния мозък на човека, но през средните векове тези възгледи били напълно забравени. През Средновековието в Западна Европа психично болните били подлагани на жестоки мъчения от Западната християнска църква (както католическа, така и протестантска), с цел изтръгване на „признания“, че доброволно са се продали на дявола.

Източноправославната църква се отнасяла по-хуманно към психично болните - и тя ги е считала за жертви на дявола, но приемала, че били неволно обсебени. В Западна Европа психично болните били изгаряни живи на кладите, в Източна Европа и по-специално в Русия, били изолирани в манастири и лекувани с молитви. Схващането, че психичните болести са заболявания на мозъка, се утвърдило окончателно във втората половина на XIX век, като особена заслуга за това имат немският учен Вилхелм Гризингер и руският психиатър Сергей Корсаков.

За психичните болести и причините, които отключват сериозните психологически проблеми, разговаряме с директора на Държавната психиатрична болница в гр.Раднево д-р Тодор Толев..

Какъв е броят на пациентите във вашата болница към момента?
Около 350 е броят на пациентите ни, като по-голямата част от тях са мъже. Всъщност както при нас, така и в цял свят пациентите на психиатрични болници са предимно представители на силния пол. Причините за това са много, но, обяснено шеговито, това е така, защото може би мъжете са по-толерантни и по-рядко изпращат жените си в болници.
Защо се случва в психиатрична болница да бъдат лекувани на едно и също място наркомани, алкохолици и психичноболни?
Универсално правило за лечение на зависимости в психиатрична болница няма. В огромната част от психиатричните заведения дори няма сектори за лечение на зависимости. В България има само едно заведение за лечение на зависимости – това в Суходол. Освен това, според наблюдения в тази посока, изолираните заведения, само за наркомани например, не дават по-добри резултати отколкото, ако са смесени. В нашата болница разполагаме с две наркологични отделения за мъже, планираме да открием и едно за жени. В страната няма такова и искаме да сме първи в това отношение.
А къде се лекуват жените със зависимост към наркотици?
Не знам...

Расте ли броят на хората, които страдат от тревожни разстройства и депресии в нашата страна? Кои са основните фактори, от които той се влияе?
Нямаме статистика. А липсата на статистика е поради липсата на регистър. Впечатлението ми е, че броят се увеличава. Причините са ясни и разбираеми. Едната част от заболяванията се дължат на неизвестни засега генетично-биохимични причини, това са така наречените ендогенни болести. Те за голям късмет са малък процент – общо около 8. Това ядро във времето е постоянно, но в рамките на една и съща група болни, броят на постъпванията или на употребата на психиатрична помощ, като че ли се увеличава. Голяма част от психиатричните разстройства, меката периферия на психиатрията, наречена още погранична психиатрия, в която влизат тревожните разстройства, състоянието на стрес и адаптация, те се увеличават.

Какво би могло да отключи сериозните психически разстройства?
Ако знаех отговора, трябва да получа Нобелова награда. В такива случаи обикновено се измъкват с фразата „Причините са с комплексен характер", което е натруфеният начин да кажат "Не знам".

Кои са най-честите диагнози, които поставяте?
Радневската болница се е самоспециализирала предимно за шизофрения, алкохолизъм, и донякъде наркомания и тези са най-честите диагнози.

Има ли пациенти, които действително са успели да излекуват зависимостта си към алкохола?
Има. И това го казвам не, за да хваля заведението, а за да са спокойни близките и самите пациенти. Аз лично познавам доста хора, които са спрели пиенето за постоянно или за дълги периоди от време.

Колко време продължава лечението на зависим към алкохола?
Разумната долна граница според мен е три месеца, но то трябва да бъде в съчетание на престой в болницата и медикаментозно лечение с психотерапия и рехабилитационна програма. Лошото е, че в цялата страна рехабилитацията е изоставаща, а при алкохолиците е от решаващо значение.

Има ли според Вас лица на политическата сцена, които показват симптоми на психологически проблеми като агресия, параноя, мания за величие...
Вече шеста година вестник не съм хванал, а телевизия не гледам от хигиенни съображения.
Предполагам, че по телевизията има два класа събития – неща, до които мога да стигна по умозрителен път и неща, които в никакъв случай не искам да гледам.

Може ли да бъде приобщен обратно към обществото един социопат?
Може, но много трудно. Парадоксът е, че класическите психични заболявания подлежат на по-лесен контрол предимно медикаментозно, докато при хората с личностно разстройство е много трудно. Личностните разстройства са много трудно податливи за въздействие и това е разпространено клинично мнение.

Има ли начин да си гарантираме, че никога няма да прескочим от другата страна...?
Е, гаранция дава само ДЗИ.

Прочетете цялото интервю тук.

Студ

„Това, което не ни убива ни прави по-силни”. Уви, жегата на тази истина не ми е достатъчна. Заплахата от минус осемнайсет градусов студ така ме е бетонирала, че ми е абсолютно невъзможно дори да стана от леглото.

И все пак го правя. И не само това. Правя всички задължителни неща преди да тръгна за работа – правя ги светкавично бързо и задължително светкавично се изстрелвам от къщи.

Винаги закъснявам. Вероятно защото не ми се тръгва.

А не ми се тръгва, защото денят започва. Не защото започва по принцип. А защото винаги започва така, сякаш все едно свършва. Сякаш всичко, през което минавам, е в предсмъртния си час. Сякаш съм в стар москвич – всеки път го моля да запали и всеки път, когато запали, му се моля да не ме изостави и следващия път.

Тъжно е. Но е факт. Живея в умиращо ежедневие. Не сякаш утре няма да има, а сякаш е късмет, че има днес.

Слизам от десетия етаж на стария си блок с 50–годишен стенещ асансьор.

Чакам на полуразрушена спирка с оптимистичната мисъл „ей сега автобусът ще дойде”. Но автобуси няма.

Около мен обаче има поне десетина човека, които правят същото. Повтарят си мантрата „Не може да не дойде, всеки момент ще дойде”. Те пристъпват от крак на крак, поглеждат си часовниците и цъкат с език, защото закъсняват за работа. Дори не си говорят, защото им е толкова ледено и толкова не им се чака, че предпочитат да треперят в мълчанието си, отколкото да псуват в общ разговор.

Жалко.

Защото на мен ми се псува.

На всеки би му се псувало.

Няма автобуси.

Защото е студено.

И шофьорите не могат да ги подкарат.

Но и да ги подкарат – на чист български и типично по български нека попитам – къде ще ни закарат?

В мрачния офис, в който на видно място стои надписът „Плащат ми колкото да не умра, ама и аз ке работа колкото да не заспа”.

Пред кабинета на джипито-икономист, което ще вземе последните ни пари, защото имаме 4 неплатени здравни осигуровки и което ще ни напише рецепта за лекарства, които няма да си купим, защото вече сме си дали парите за прегледа.

На интервю за работа, на което ще ни убеждават какъв успех е, че ще работим нощни смени нон–стоп за 300 лева месечно.

Пред детската градина, в която ще ни помолят да направим дарение – едно килимче за занималнята, иначе за детето ни може и да не се намери място.

Така е. Не ни трябват автобуси. Не ни трябва и да се насилваме да ставаме сутрин от леглото. Нека просто си останем вкъщи.

България умира.

Това ни убива.

Не ни прави по-силни.

Jezebel

Jezebel

Когато ми е тъжно, слушам Шаде.
И онази песен, “Jezebel” - за прекрасното развратно момиче без късмет, което обува чорапите и обувките си и тръгва към това, което смята за свое.
Jezebel хитрува, Jezebel покорява, Jezebel не е родена с късмет , но Jezebel продължава.

Jezebel... как звучи тази песен.

Jezebel.
Колко
ми напомня за
България.

Моята ПРЕКРАСНА страна. Jezebel.

С чорапи на бримки
И с къса червена рокля
С високи обувки и
препъваща се към поредния бар.

Прекрасна и горда.
С тъжни очи и още по –тъжна усмивка.

Jezebel.

Тя не е скъпа.
И всеки стига до нея.

Тя пие мартини -
сама , тихо и величествено.

Тя дори не поглежда напред.

Тя чака.
И се страхува.

Кой ще я вземе?
Ще бъде ли нежен?
Дали най-после ще я обичат ?

Ще бъде ли груб?
Jezebel.

Тя и това ще преживее.

Защото тя е Jezebel.




България.
Прекрасна и горда.

Тя не е проститутка.

Тя е малко и мило развратно момиче, което всеки може да има
и което всеки може да изрита.

Тя е Jezebel. България.
Момиче, родено без късмет,
което просто иска някой да го обича.