7 причини да не започнеш романа "Моята първа изневяра"

Гледа те така изпиващо, че още отсега ти идва да крещиш... Говори толкова завладяващо, че поглъщаш всяка негова дума и се молиш за още. Вече можеш да си представиш детайлно какво ще последва след твоето „Да”. Представяш си и ръцете му по теб,  и устните му по твоите, и всякакъв вид спиращи дъха движения. Знам. Трепериш при престъпната мисъл да имаш този мъж... Но още по-силно ти действа  колебанието. То те нарязва, разпилява, разплаква и унищожава. Права си. Убиват ни не трагичните решения. Убива ни колебанието. Ако не беше то, отдавна да бе изстреляла фаталния „Да”- куршум. Затова, докато все още се колебаеш, прибери стрелите и куршумите, плесни два шамара на Купидон, за да млъкне, и ме чуй. Този пич може и да те подкосява, но това е твърде малко, за да ти плати последствията. Просто го паркирай на гарата да изчака следващия влак, защото ти, приятелко, си имаш твоя, и аз ще ти дам 7 причини да се качиш отново на него.

Тръпката, ооо, да тръпката – но е само тръпка...

Безспорно е  -  всяка връзка си има и небето, и земята. И още по-категорично безспорно е – тъжно е да си долу, да не се вълнуваш, да не трепериш, очаквайки любимия си. Нищо незабравимо не би се случило след прибирането му, нали? Вечеря, тв и безспоменно заспиване. Господи! Сравняваш битието с мечтата си и се чувстваш премазана от лошия късмет.  Обръщаш гръб на човека до теб и се потапяш в морето от фантазии за Него, Другия. И как да не го правиш? Той те подлудява – и с погледа си, в който си НАЙ, и с държанието си на щастливец, че те е срещнал, и с желанието си – влудяващото му, безгранично и нажежаващо желание. Разбирам те. А и как да не те? И аз съм жена. И моята кръв е жадна за запалване, за тръпка и за загуба на реалност... Но и ти, и аз знаем, че ако прескочим няколко глави, ще видим, че времето на този романс безвременно е изтекъл, че вселената отново се е подредила постарому, че каретата отново е тиква, принцът си е тръгнал, оставяйки ни коня си, с който ние в галоп се прибираме при половинката си – изживели най-разбиващата тръпка и с натежала съвест... Да прескочим тази драма, а? Заради тръпката, оо, тръпката, не си заслужава. Ние сме жени и знаем, че за нас в пъти по-ценна от тръпката е

Любовта...

Тя няма как лесно да ти мине, особено ако си  обвързана от дълго. За разлика от тръпката, която минава като грип, любовта е като белег, траен белег от шарка, варицела вероятно, който си стои там, до окото ти и не се помръдва, дразни те понякога, често го забравяш, но си е твой. Няма как да подминеш любовта, да я излекуваш, да я забравиш или да я скриеш в някой шкаф. Тя е там – в крака му, метнат през нощта върху теб, в съненото кафе, което ти подава сутрин, в краткото „Прибирам се, мило“ вечер. Би ли заменила това за устни, които не те познават или за сърце, в което си нова и за малко? Би ли си причинила този

Гръм в рая?

Това, което ни отличава по ненадминат начин от животните, е разумът. Онази, често в миниатюрни размери, машинка, която не спира да работи, задава ни въпроси, на които без желание отговоряме и която до голяма степен е виновна  за стабилността в емоционалния ни женски свят. Та, няколко разумни въпроса от този адрес: „Готова ли си заради едно увлечение, да си прецакаш Рая“, „Забрави ли колко е трудно да намериш някой, с който да ти е не просто ок, а който да ти залепне?“ и  Ще можеш ли след този безпаметен момент на поглед встрани, отново да се уважаваш?“

Самоуважението

Да, неизбежно е, истината е като наместване на счупена ръка - просто съм длъжна да ти припомня пътите, в които си му казвала, че е Той и че искаш само Него..., да ти припомня вашата песен, вашият филм, вашето време вечер, вашите танци и влюбени погледи. Спомняш ли си колко време ти отне, за да го накараш да ти повярва, че е единствен за теб? И сега, след като си спомни всичко това, ще можеш ли да си представиш и как ще мислиш за себе си после, след моментите с Другия? Но да предположим, че мине време, а с него се върне и достойнството ти, съжалила си за бягството и си получила прошка от партньора си, сега е моментът да помислиш и за това, че

Доверието е  стъкло, че няма нищо по-чупливо от идеалното, а до изневярата,  въпреки неизменния за всяка връзка дим, всичко е било съвършено. И повярвай ми, няма човек на този свят, който иска и е способен да лепи парчета, винаги остава едно незалепено - малко, режещо и болящо стъкълце, което не му позволява да забрави. Предателството ще тежи във въздуха докато си свърши работата, като във филм на ужасите, в който мацката все попада на изписани с кръв огледала. Не допускай това. Просто

Не си разваляй приказката.

Всички живеем за нея, нали? Прекарваме години наред в търсене на идеалния, ослепяваме от щастие, когато го срещнем - дотолкова, че дори спираме да го виждаме, а в пристъп на безумие си мислим, че някой друг би ни дал повече, отколкото имаме, че някой друг би ни обичал повече, че някой друг би подредил обърканото ни от желания всекидневие, че някой друг би разбил скуката в живота ни на пух и прах, неосъзнавайки че скуката е в самите нас. За всички тези заблуди понякога плащаме твърде скъпо, с цената на собствената си приказка. И 

Не вярвай на лъжите, че животът е кратък и трябва да го живеем на мах, без угризения на съвестта, без фалшиви и красиви празнословия за предаността и лоялността. Все някога се изправяме срещу тях, за да разберем, че няма нищо по-ценно от това да можем да гледаме някого в очите - открито и без страх. Това е толкова изтъркано от употреба, че чак ти се иска да си купиш нови думи, но няма откъде, това е истината - тръпката е момент, тривиалните неща траят доста по-дълго...

Топ 9 причини да отстреляш един мъж. Сори, пич, не се прави така.

Сори, пич, но не искам да съм с теб. И, да, точно така, вината е твоя. И не ми казвай, че нещата ще се оправят или че не си го направил нарочно. Не ми казвай, че съжаляваш и не ме заплашвай, че никой няма да ме обича така, както ти, защото ми е все тая. По-важното ми е, че няма да съм с теб. Защото ако не съм с теб, имам шанс никога повече да не ми се случва това:

1. Да сме в бар, аз да танцувам, а ти да задяваш девойката от съседната маса. Боли от това. Сериозно. Искам да танцувам, а ти да ме гледаш. И да е силно, да е диво усещане, и да правим секс след бара, а не да заспиваме сърдити.

2. Да прекарам часове наред в кухнята, приготвяйки вечеря, а ти да ми кажеш: „Следващият път ще е по-добре, споко”. Ако зависи от мен, за тази реплика трябва да си на сух хляб доживот. Без помилване.

3. Да не ме ревнуваш... Знам, че е тъпо, знам, че много жени искат точно това. Но аз искам да полудяваш всеки път, когато някой ме изгледа детайлно. Защото съм твоя, мили! Покажи го! :)

4. Да ме караш да се чувствам глупава. Да, не знам кой е Марко Ван Бастен не знам си кой. Е, и?

5. Да следиш цикъла ми със страх – ще ми дойде ли, няма ли, бременна ли съм или не. Това е унизително. И много тъжно. Не искам да имам деца от теб.

6. Да видиш маникюра ми и да ми кажеш: „Как може да си даваш парите за такива простотии???”Ами правя го за теб, умнико, въпреки че е по-вероятно да ти въздействам, ако заровя ръцете си в кал.

7. Да излезем на романтична вечеря и изненадващо на масата ни да седнат, о боже мой, двама от приятелите ти, ревностните футболни запалянковци. Да мълча цяла вечер, а после да ми кажеш: ”Кво ти стана, толкова искаше да излизаме, а беше вкисната цяла нощ???”

8. Да се събуждам в 3 през нощта от зверски болки в корема заради „гадния ми и непростим цикъл”, а ти да спиш до мен спокойно като изгнил стар пън. Искам да си буден и да си до мен, а не да ми мърмориш троснато в полусън, че не си доктор. 

9. Да не ми се налага да обяснявам какво е да обичаш. То това е като дишането. Дишаш=обичаш. 

Сори, пич, но наистина не се прави така.

Най-красивата жена на света - Анджелина Джоли, се оказа и най-силна

Тя без колебание прави неща, които други биха обмисляли дълго. Татуира името на втория си съпруг - Били Боб Торнтън, а после без колебание заличи любовния белег, на сватбата си с него си размениха не халки, а шишенца със собствената си кръв - с нея те подписаха и брачните си свидетелства.
След раздялата си с Били тя без колебание сама осъществи дълго плануваното от двамата осиновяване на Мадокс - първият й син.
Днес жената, която някога казваше "Не страдам от психично разстройство - наслаждавам му се", продължава да приковава вниманието ни и да расте в очите ни както с безмерната любов към семейството си, така и с всеотдайността си към различни хуманитарни каузи. Затова никак не е изненадващо, че тези дни най-красивата жена в света се оказа и най-силната...
Световноизвестната актриса Анджелина Джоли призна в изявление пред в. "New York Times", че е претърпяла операции за отстраняване на гърдите, след което се е подложила и на пластична реконструкция.
Причината за тази превантивна мярка са резултатите от генетично изследване, които са показали наличието на 87 процента риск от развитие на рак на гърдата и 50 процента риск от рак на яйчниците.
 В статия, озаглавена "Моят медицински избор" и публикувана в "New York Times", Анджелина Джоли разкрива защо е предпочела да не пази историята си в тайна.
Представяме ви целия й разказ и сме сигурни, че страховете й ще ви се сторят познати, защото са страхове, изпитвани от всяка една жена, майка и съпруга.

Борбата на МАЙКА МИ с рака продължи почти десетилетие. Тя почина на 56 години. Издържа достатъчно дълго, за да се срещне с първите си внуци и да ги подържи в прегръдката си. Другите мои деца обаче, никога няма да имат шанса да я опознаят и да разберат колко любяща и милостива беше тя.

С тях често си говорим за "мамата на мама" и се улавям как се опитвам да им обясня болестта, която ни я отне. Питали са ме какво би станало, ако и с мен се случи това. Отговорът ми винаги е бил да не се тревожат, но истината е, че аз нося "дефектния" ген BRCA1, който увеличава рязко риска от развитие на рак на гърдата и рак на яйчниците.

Прогнозата на лекарите ми беше, че рискът да развия рак на гърдата е 87 процента, а рак на яйчниците - 50 процента, въпреки че при всяка жена рискът е различен.
Само част от рака на гърдата е в резултат на наследена генна мутация. При жените, които имат дефект в BRCA1 рискът да се разболеят е средно 65%.
След като осъзнах каква е реалността, която ме очаква, реших да не чакам, а да действам и да минимизирам риска, толкова, колкото мога. Взех решението да си направя превантивно двойна мастектомия.

Избрах да започна с гърдите, защото при мен рискът от развитие на рак на гърдата е по-голям, а и защото операцията е по-сложна.
Медицинските процедури, които наложи мастектомията, продължиха три месеца и завършиха на 27 април. През този период имах възможност да запазя всичко в тайна и да продължа да работя.
Но сега аз пиша за това, тъй като се надявам с моя опит да помогна на други жени. Ракът продължава да е дума, всяваща страх в сърцата на хората, създавайки дълбоко чувство на безсилие. Но днес, с помощта на генетичен кръвен тест, вече е напълно възможно да разбереш дали за теб съществува риск от развитие на рак и съответно да предприемеш нещо.
Моят процес започна на 2 февруари с процедурата, наречена "nipple delay", която увеличава и обръща притока на кръв в областта на зърната. Процедурата е болезнена и оставя много синини, но увеличава шанса зърното да бъде запазено.
Основната операция ми беше направена две седмици по-късно. При нея се премахва основната тъкан от гърдите и се поставят временни филъри. Операцията може да продължи 8 часа.
Събуждаш се с тръби и разширители в гърдите, като в сцена от научно-фантастичен филм. Но няколко дни след операцията вече можеш да се върнеш към своя нормален живот.
След девет седмици дойде моментът за последната операция, с която с помощта на импланти беше направена и реконструкцията на гърдите. Има голям напредък в пластичната хирургия през последните години и резултатите могат да бъдат красиви.
Исках да напиша това, за да кажа на други жени, че решението ми да направя мастектомия не беше лесно. Но съм много щастлива, че го взех. Рискът да развия рак на гърдата беше минимализиран от 87 до под 5 процента. Вече мога да кажа на децата си, че не бива да се страхуват от това, че могат да ме изгубят заради рак на гърдата.

Успокояващо е, че те не виждат нищо, което да ги накара да се почувстват неудобно. Те виждат само няколко малки белега. Всичко друго си е просто мама - такава, каквато винаги е била. Те знаят, че ги обичам и че ще направя всичко, което е по силите ми, за да бъда с тях колкото е възможно по-дълго.
В личен план мога да кажа, че не се чувствам по-малко жена. Чувствам се заредена от това, че направих този силен избор, който не намалява женствеността ми по никакъв начин.

Щастлива съм, че имам партньор, Брад Пит, който е толкова любящ и подкрепящ. Всички, които имат съпруги или приятелки, преминаващи през това, трябва да знаят, че са много важна част от прехода. Брад беше в Pink Lotus Breast Center, където бях оперирана, през всяка минута от процедурите.

И ние успявахме да намерим моменти, в които да се посмеем заедно. И двамата знаехме, че това е правилното нещо, което правим за нашето семейство и че то ще ни сближи още повече. Така и стана.

Към всяка жена, която чете това - надявам се, че съм успяла да ти помогна да разбереш, че имаш възможност. Искам да окуража всяка жена, особено, ако в нейното семейство е имало и други случаи на рак на яйчниците или на гърдата, да търси информация от медицински специалисти, които ще й помогнат да направи своя информиран избор.
Потвърждавам, че има много добри холистични лекари, които разработват алтернативи на тази операция. Целият ми план на лечение и възстановяване ще бъде публикуван в сайта на болница Pink Lotus Breast Center. Надявам се, че това ще помогне на други жени.
Според Световната здравна организация ракът на гърдата годишно убива близо 458 хиляди жени. Достъпът на повече жени до кръвни тестове трябва да се превърне в приоритет като превантивно и животоспасяващо действие, без значение къде живеят и с какви средства разполагат.
В Америка цената на теста за BRCA1 и BRCA2 е повече от 3 хиляди долара, което е основна пречка за много жени.
Реших да не пазя в тайна моята история, тъй като има много жени, които не знаят, че живеят в сянката на рака. Надявам се те да имат възможност да си направят генетичен тест и ако за тях също съществува висок риск, вече ще знаят, че възможностите, които стоят пред тях, са големи.

Животът идва с много предизвикателства. Тези, които не трябва да ни плашат, са тези, с които можем да се справим и тези, които можем да контролираме.