вторник, 8 ноември 2011 г.

Jezebel


Jezebel

Когато ми е тъжно, слушам Шаде.
И онази песен, “Jezebel” - за прекрасното развратно момиче без късмет, което обува чорапите и обувките си и тръгва към това, което смята за свое.
Jezebel хитрува, Jezebel покорява, Jezebel не е родена с късмет , но Jezebel продължава.

Jezebel... как звучи тази песен.

Jezebel.
Колко
ми напомня за
България.

Моята ПРЕКРАСНА страна. Jezebel.

С чорапи на бримки
И с къса червена рокля
С високи обувки и
препъваща се към поредния бар.

Прекрасна и горда.
С тъжни очи и още по –тъжна усмивка.

Jezebel.

Тя не е скъпа.
И всеки стига до нея.

Тя пие мартини -
сама , тихо и величествено.

Тя дори не поглежда напред.

Тя чака.
И се страхува.

Кой ще я вземе?
Ще бъде ли нежен?
Дали най-после ще я обичат ?

Ще бъде ли груб?
Jezebel.

Тя и това ще преживее.

Защото тя е Jezebel.




България.
Прекрасна и горда.

Тя не е проститутка.

Тя е малко и мило развратно момиче, което всеки може да има
и което всеки може да изрита.

Тя е Jezebel. България.
Момиче, родено без късмет,
което просто иска някой да го обича.

Няма коментари:

Публикуване на коментар