петък, 2 декември 2011 г.

Д-р Тодор Толев: "Телевизия не гледам от хигиенни съображения"


Било е време, когато психично болните са били считани за обладани от бога или дявола, от добри или лоши неземни сили. В древна Гърция някои философи са допускали, че болестите на психиката са заболявания на главния мозък на човека, но през средните векове тези възгледи били напълно забравени. През Средновековието в Западна Европа психично болните били подлагани на жестоки мъчения от Западната християнска църква (както католическа, така и протестантска), с цел изтръгване на „признания“, че доброволно са се продали на дявола.

Източноправославната църква се отнасяла по-хуманно към психично болните - и тя ги е считала за жертви на дявола, но приемала, че били неволно обсебени. В Западна Европа психично болните били изгаряни живи на кладите, в Източна Европа и по-специално в Русия, били изолирани в манастири и лекувани с молитви. Схващането, че психичните болести са заболявания на мозъка, се утвърдило окончателно във втората половина на XIX век, като особена заслуга за това имат немският учен Вилхелм Гризингер и руският психиатър Сергей Корсаков.

За психичните болести и причините, които отключват сериозните психологически проблеми, разговаряме с директора на Държавната психиатрична болница в гр.Раднево д-р Тодор Толев..

Какъв е броят на пациентите във вашата болница към момента?
Около 350 е броят на пациентите ни, като по-голямата част от тях са мъже. Всъщност както при нас, така и в цял свят пациентите на психиатрични болници са предимно представители на силния пол. Причините за това са много, но, обяснено шеговито, това е така, защото може би мъжете са по-толерантни и по-рядко изпращат жените си в болници.
Защо се случва в психиатрична болница да бъдат лекувани на едно и също място наркомани, алкохолици и психичноболни?
Универсално правило за лечение на зависимости в психиатрична болница няма. В огромната част от психиатричните заведения дори няма сектори за лечение на зависимости. В България има само едно заведение за лечение на зависимости – това в Суходол. Освен това, според наблюдения в тази посока, изолираните заведения, само за наркомани например, не дават по-добри резултати отколкото, ако са смесени. В нашата болница разполагаме с две наркологични отделения за мъже, планираме да открием и едно за жени. В страната няма такова и искаме да сме първи в това отношение.
А къде се лекуват жените със зависимост към наркотици?
Не знам...

Расте ли броят на хората, които страдат от тревожни разстройства и депресии в нашата страна? Кои са основните фактори, от които той се влияе?
Нямаме статистика. А липсата на статистика е поради липсата на регистър. Впечатлението ми е, че броят се увеличава. Причините са ясни и разбираеми. Едната част от заболяванията се дължат на неизвестни засега генетично-биохимични причини, това са така наречените ендогенни болести. Те за голям късмет са малък процент – общо около 8. Това ядро във времето е постоянно, но в рамките на една и съща група болни, броят на постъпванията или на употребата на психиатрична помощ, като че ли се увеличава. Голяма част от психиатричните разстройства, меката периферия на психиатрията, наречена още погранична психиатрия, в която влизат тревожните разстройства, състоянието на стрес и адаптация, те се увеличават.

Какво би могло да отключи сериозните психически разстройства?
Ако знаех отговора, трябва да получа Нобелова награда. В такива случаи обикновено се измъкват с фразата „Причините са с комплексен характер", което е натруфеният начин да кажат "Не знам".

Кои са най-честите диагнози, които поставяте?
Радневската болница се е самоспециализирала предимно за шизофрения, алкохолизъм, и донякъде наркомания и тези са най-честите диагнози.

Има ли пациенти, които действително са успели да излекуват зависимостта си към алкохола?
Има. И това го казвам не, за да хваля заведението, а за да са спокойни близките и самите пациенти. Аз лично познавам доста хора, които са спрели пиенето за постоянно или за дълги периоди от време.

Колко време продължава лечението на зависим към алкохола?
Разумната долна граница според мен е три месеца, но то трябва да бъде в съчетание на престой в болницата и медикаментозно лечение с психотерапия и рехабилитационна програма. Лошото е, че в цялата страна рехабилитацията е изоставаща, а при алкохолиците е от решаващо значение.

Има ли според Вас лица на политическата сцена, които показват симптоми на психологически проблеми като агресия, параноя, мания за величие...
Вече шеста година вестник не съм хванал, а
телевизия не гледам от хигиенни съображения.
Предполагам, че по телевизията има два класа събития – неща, до които мога да стигна по умозрителен път и неща, които в никакъв случай не искам да гледам.

Може ли да бъде приобщен обратно към обществото един социопат?
Може, но много трудно. Парадоксът е, че класическите психични заболявания подлежат на по-лесен контрол предимно медикаментозно, докато при хората с личностно разстройство е много трудно. Личностните разстройства са много трудно податливи за въздействие и това е разпространено клинично мнение.

Има ли начин да си гарантираме, че никога няма да прескочим от другата страна...?
Е, гаранция дава само ДЗИ.

Прочетете цялото интервю тук.

Няма коментари:

Публикуване на коментар